Щуди (приказка за малки)
by Дени on сеп.09, 2009, under Без категория
Доведоха я … кафява с леки, намекващи за дивотата ѝ черни кичури по гривата. Вкараха я в малката, затворена от четири страни клетка. Дадоха ѝ някаква стара трева. Как да е спокойна? Как, като е станала свидетел на всичката тая красота, на величието на природата, леко напомнящо на реклама на Marlboro, но далеч не толкова малко и много по-красиво. Нарекоха я Щуди. Стори ми се странно, преливащо към глупаво. Двегодишна красавица със силни, красиво очертаващи се мускули по тялото и лека черна грива, бягаща като вятъра, дива като планините, буйна като реките кобила… с името Щуди? Ние хората обичаме да разрушаваме. Не е ли прекрасно?
Какво ли ще се случи с нея? Дали ще стане добър бегач и ще бъде продадена за много пари … или пък някое богато дете ще се влюби в нея и ще поиска да бъде негова и само негова?
Изведнъж чух силен шум. Изтичах от схлупената си и що да видят очите ми? Топла усмивка обля лицето ми като сутрешното слънце – земята. Може би дори като роса върху листовете на студено цвете. Щуди никога повече нямаше да е Щуди. Някак бе успяла да счупи клетката си и да се освободи от оковите на човеците. Сега тя бягаше с вятъра, а той се радваше като на собствено дете. Беше му липсвала. Остави се да бъде изцяло погълната от здрача на все по близо задаващата се тъмна гора. Сега Тя отново ще е буйна. Благодаря на фантазията ми, че я пусна да избяга поне там.
