Дени в Чо-чо-ра-ра-пи-пи-те-те с дупки

Her smile is a locked door to the room where she keeps her thoughts.

Доведоха я … кафява с леки, намекващи за дивотата ѝ черни кичури по гривата. Вкараха я в малката, затворена от четири страни клетка. Дадоха ѝ някаква стара трева. Как да е спокойна? Как, като е станала свидетел на всичката тая красота, на величието на природата, леко напомнящо на  реклама на Marlboro, но далеч не толкова малко и много по-красиво. Нарекоха я Щуди. Стори ми се странно, преливащо към глупаво. Двегодишна красавица със силни, красиво очертаващи се мускули по тялото и лека черна грива, бягаща като вятъра, дива като планините, буйна като реките кобила… с името Щуди? Ние хората обичаме да разрушаваме. Не е ли прекрасно?

Какво ли ще се случи с нея? Дали ще стане добър бегач и ще бъде продадена за много пари … или пък някое богато дете ще се влюби в нея и ще поиска да бъде негова и само негова?

Изведнъж чух силен шум. Изтичах от схлупената си  и що да видят очите ми? Топла усмивка обля лицето ми като сутрешното слънце – земята. Може би дори като роса върху листовете на студено цвете. Щуди никога повече нямаше да е Щуди. Някак бе успяла да счупи клетката си и да се освободи от оковите на човеците. Сега тя бягаше с вятъра, а той се радваше като на собствено дете. Беше му липсвала. Остави се да бъде изцяло погълната от здрача на все по близо задаващата се тъмна гора. Сега Тя отново ще е буйна. Благодаря на фантазията ми, че я пусна да избяга поне там.

Да не забравя да се опитам да се абонирам за Я. Unterhaltunga e на ниво 6. Критика … нема.

Хей, време! Мен ми е ясно, че те нямам, но така сладко е да те губя отново и отново. Не ме кефиш и без това.

Kaна обичам теееееееееее!!!!

забулено пандишпанче.

http://www.exc16.de/cms/54.html?&no_cache=1&tx_ttnews[tt_news]=661&tx_ttnews[backPid]=137&tx_ttnews[calendarYear]=2009&tx_ttnews[calendarMonth]=6

Опита …. понятието, с което описваме всичките си гршки.

Никой не може да ти вземе обичта на хората.

Но времето всичко ти взима!

Свят мръсен! Защо така ме уморяваш. Пускаш сивите си пипъла и тежиш в гърдите като катран. Силата ми не стига, а искам да обичам. Не цигарите са това, което ме убива.

Ax, този театър.

Кана е един много специален човек.

Имам ГОЛЯМА глава!!!